Енорийски храм, построен по инициатива на Ангел Балабанов   българин, живеещ в Румъния. Година на завършване на строителството е 1872.
Архитектурната композиция на сградата е комбинация между октогонален централен план и надлъжна базиликална схема. В организацията на пространството се чувстват силни европейски (католически) влияния. Строител е първомайстор Генчо Кънев, който осъществява тук своята идея за вплитане на европейски композиционни принципи и форми в българската църковна архитектура. Пространството се развива около централен голям купол, стъпващ върху четири колони и две двойки пиластри, долепени до северната и южната стена. Куполът е съставен от осем сферични сегмента, иззидани между масивни конструктивни ребра, свързани в окръжност, върху която стъпва висок барабан, завършващ с малко куполно покритие. Първоначално Генчо Кънев е замислил олтара, отграден от наоса само с ниска преграда, но по-късно олтарното пространство бива преградено с висок дърворезбен иконостас по източноправославен маниер. Пред наоса е имало открито преддверие (днес затворено), над него емпория, в центъра на която стъпва основата на кулата-камбанария.
Външната архитектура е семпла, но добре балансирана и украсена с каменни архитектурни детайли.
Интериорът е изписан скоро след построяването на църквата от Нестор Траянов, сътрудник на Генчо Кънев от Галичник.
Иконостасът е работа на Андон Станишев и датира от 1881 г.
Независимо че подобна конструкция на купола се прави за първи път през тази епоха, църквата е така добре изпълнена и обмислена конструктивно, че дори тежкото земетресение от 70-те години на XX век не е нанесло никакви поражения на сградата.

Архитектурно заснемане – Тодор Златев.
Литература: 63, 67, 140, 211, 216,733.

Filed under: Енорийски | Post a comment

Построена е на мястото на стара църква от 1714 г., посветена на Св. Петка. В 1799 г. тази църква е разширена и посветена на Събора на Светите Архангели, а през 1869 г. е построена днес съществуващата сграда, посветена на славянобългарските просветители Св. Св. Кирил и Методий. Затова църквата днес има три престола и три храмови празника.
Строител на храма е първомайстор Генчо Кънев.
По тип църквата е съчетание на базиликална и кръстокуполна сграда, тъй като до Освободителната война е имала централен купол върху висок барабан. Тя има малък аркаден портик и развита върху него и над почти 1/3 от наоса обширна емпория. Стълбите за емпорията са зле решени и долепени до северния и южния зид на църквата. Олтарното пространство е с една централна апсида и две много плитки конхи от двете и страни. Така се образува богато накъдрена източна фасада и обширно вътрешно пространство на олтара. Църквата е масивно изградена и полетата извън барабана на купола засводени с различни по форма сводове от типа „балдахинови“. Днес куполът е съборен и заменен с малък сляп свод. Външната архитектура е старателно решена и изпълнена, тъй като църквата е заемала централно място в градския силует.
Иконостасът е по-нов, изписването частично и декоративно.

Архитектурно заснемане   Ст. Ангелов, Р. Ангелова, М. Коева.
Литература: 67, 162, 192, 216.

Filed under: Енорийски | Post a comment

Енорийска църква, построена в 1866 г. на мястото, където е съществувала стара църква, изгорена от башибозуци. Осветена в 1867 г. Майстор на църквата е първомайстор Генчо Кънев.
Еднокорабна, с малко преддверие, върху което стъпва камбанария. Наосът е покрит с масивен полуцилиндричен свод, а вътрешното пространство имитира триконхална църква. Протезисът и диакониконът са две плоски ниши в дебелината на източния зид. Апсидата отвън е вписана в трицентрова крива. Стълбището за емпорията е вместено в югозападния ъгъл.
Иконостасът е работен от Данаил Арнаутин.
Стенописите са дело на поп Павел и сина му от с. Шипка.

Архитектурно заснемане   М. Коева, Н. Тулешков.
Литература: 67, 216.

Filed under: Без категория | Post a comment

Катедрална църква, построена в 1867 г. от първомайстор Никола Фичев. През 1883 – 1887 г. пред западната и фасада и над част от преддверието е издигната висока кула-камбанария от майстор Генчо Новаков.
Плановата схема на църквата бележи последния етап на опитите за сливане между трикорабно и куполно пространство. По надлъжната ос са подредени: почти квадратен портик, отворена аркада под емпорията, централен кораб с дължина 30 m, странични кораби, отделени от централния само с 4 двойки колони, от които последната придържа иконостаса. Колоните са много тънки и високи. Източната стена на църквата се огъва в сложна трицентрова крива. Надлъжните стени също имат две плитки конхи, които маркират напречна ос.
Външната архитектура изявява композиционните принципи на вътрешното пространство.
Фасадите са иззидани от камък и разчленени с плоски пиластри и каменни корнизи. Единните пропорции между всички елементи ги свързват в хармонично цяло.
Иконостасът е изработен от Антон Станишев в 1872 г.
Изписването на купола е значително по-късно от изграждането на църквата.
През 70-те години на ХХ в. църквата е силно засегната от земетресение и по-късно реставрирана с известни отклонения от оригинала.

План   по Т. Златев.
Литература: 15, 25, 26, 67, 139, 140, 141, 149, 206, 211, 222, 267, 271,711,736.

Filed under: Без категория | Post a comment

Построена от първомайстор Генчо Кънев през 1865 – 1867 г.
Плановата схема на църквата е развитие на идеята за съчетаване между надлъжен трикорабен наос и вписан кръст. Куполът стъпва върху четири масивни колони, като полусферичната му част е издигната върху висок барабан. Полетата на кръста и междурамията са покрити с масивни балдахинови сводове. Вътрешното пространство на църквата има размери: дължина 19 m с апсидата, ширина 13 m, височина на сводовете 11 m, а на купола 19 m. Стълбищата за емпорията са развити в самостоятелни помещения. В западната страна има триделно преддверие, над което стъпва емпория с дълги странични крила, обхващащи почти изцяло северната и южната страна на наоса.
В 1883 г. двама ученици на Андон Станишев изработват иконостаса и страничните кивории.
Майстори на монументалната украса са Петър Ганчев и синът му Генчо Марангозов.
Първоначално църквата е имала обширен, богато озеленен двор. Днес тя е на една от централните улици на града, което отчасти нарушава западната и фасада.
Особено старателно и богато е решена външната архитектура на църковната сграда.
Покривът е с каменни плочи, двата купола   централният и на кулата-звънарница, са украсени с пиластри, елипсовидни прозорци и гипсова пластика. Външните стени са разчленени с каменни пиластри и разнообразни по форма отвори.

Архитектурно заснемане   Ст. Матеев, М. Класанов.
Литература: 67, 138, 139, 206, 211, 216, 245, 267, 469.

Filed under: Без категория | Post a comment

Построена в 1865-1870 г. като централна църква на града. Посветена е на Св. Троица, Св. Равноапостоли Кирил и Методий и Св. Йоан Рилски.
Сградата представлява комбинация между кръстокуполна и надлъжно решена трикорабна църква. Централният купол стъпва върху четири масивни колони, а отделните полета на покритието са засводени с балдахинови сводове. Общата височина на вътрешното пространство е около 15 m. Олтарната част е с една централна апсида и две косо разположени части от източния зид, така че отвън се получава една силно пластична форма.
Първоначалният иконостас днес липсва. Той е заменен през 1897  1898 г. с нов, подобен на руския тип иконостаси.
В двора на църквата е построена през 1890 г. триетажна камбанария.
Около 1912 г. куполът е изцяло поправен и са подменени някои части на църковната сграда от майстор Събчо Събчев.

Архитектурно заснемане   Н. Тулешков.
Литература: 192, 216.

Filed under: Енорийски | Post a comment

Енорийска църква в гр. Елена.
Построена в 1865 г. Авторството и е спорно. Приписва се на майстор Кольо Петков от с. Късовци (Габровско), на Гено Йорданов от Елена и на Н. Фичев, което е малко вероятно.
В план сградата е надлъжна, трикорабна, с купол, който заема централното поле на средния кораб и около който се описва равнораменен кръст. Комбинацията между надлъжна базиликална и кръстокуполна сграда е една от идеите, които създава и разпространява първомайстор Генчо Кънев, също един от възможните автори на църковната сграда.
Църквата е масивно изградена и засводена, с триапсидна олтарна част, три входа   от запад, север и юг, и открита нартика, върху която стъпва емпорията. Каменоделските работи, зидарията и каменните детайли са много качествено изпълнени.
Иконостасът е столарски, изработен по руски образец.

Архитектурно заснемане   М. Коева.
Литературата: 67, 211, 216.

Filed under: Без категория | Post a comment

Енорийска църква, построена в 1865 г. от майстор Йосиф от Брациговската строителна школа.
Трикорабна сграда, в която за първи път брациговски майстор издига висок централен купол върху четири колони. Докато стените и сводовете над корабите са масивни, куполът е бил паянтов. Затова когато през 1876 г. е изорял повече не е бил възстановен.
Вътрешното пространство на наоса е отделено от олтара с дървен столарски иконостас, а от притвора   с лека дървена преграда. Така то е сведено до една почти кубична форма, над която се е издигал куполът.
Майстор на иконостаса е Уста Кольо Петков от Габровско. Той е използвал като модел руски иконостас, подарен на друга казанлъшка църква. Същият майстор е извършил ремонта на църквата след Освобождението, като много умело я е укрепил.

Архитектурно заснемане   П. Бербенлиев.
Литература: 29, 67, 206.

Filed under: Енорийски | Post a comment

Енорийски храм на кв. „Устово“ в Смолян.
Построена в 1865 г. от Васил Димов от Югово, църквата е трикорабна, масивно изградена, с подчертано удължен обем. Колоните са в две редици по пет, като носят арки и масивно покритие. Покривът над църковното тяло е с каменни плочи. Църквата има два входа: от запад и юг, като открита галерия с аркади обхваща цялата западна и половината от южната и страна. Западната част на аркадата е била затворена в 1924 г., като в същата година пред западния вход е издигната кула-камбанария.
В църковния двор след 1865 г. е построена костница.
Иконостасът е таблен, с резбована венчилка и царски двери.
Стенописите по стените са късни – от ХХ в., а стенописите по сводовете датират от 1866 г.

Архитектурно заснемане    Ст. Матеев и Л. Лозанов.
Литература: 211,739.

Filed under: Енорийски | Post a comment

Манастирът е възникнал през 1864 – 1866 г. с активна помощ от страна на Руската църква. Освободителната война нанася поражения на сградите му, които след Освобождението са поправени и разширени.
Църквата датира от 1864 г. Тя е триконхална, с централен голям купол. Първоначално е била без преддверие и по-късно прибавеното преддверие изобщо не участва в общата композиция на сградата. Куполът е скрит под многостенен тамбур и не се изявява достатъчно във външния обем.
Вътрешното пространство е много умело решено. Слепият купол прелива в засводяванията на конхите, а осветлението е насочено от прозорците на двете конхи нагоре към купола.
Според устни предания майсторите строители били от Дебър.
Стенописи покриват стените. Те са дело на художника Петко Илиев от Казанлък и представляват копия от картини на италиански и немски художници.
В църквата има пищен дърворезбен иконостас, донесен от Русия.
След Освобождението е построена висока камбанария.

Архитектурно заснемане   П. Бербенлиев.
Литература: 29, 67, 211, 359, 505.

Filed under: Манастирски | Post a comment