Православна Неделя в Шумен

Лития в центъра на Шумен, организирана от храм "Свети Три Светители"

За поредна година на 09 март 2014 г./неделя/ след Божествената Св. Василиева Литургия в първата неделя на Великия пост – Неделя на Православието се извърши лития около храм „Св. Три Светители“ в гр. Шумен. Отслужи се и Последованието в Неделя Православна с изнасяне на светите икони, както и полагащият се Молебен за Православна Неделя.

Свещенослужителите  изнесоха  светите икони на Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, както и частици от св. мощи на св. мъченик Юстин Философ (†около 130 г.) , св. Валентин, св. мъченици Криспин и Криспиниян (†около 287 г.) – първия почитаме като покровител на обущарите, а втория – на кожарите, а по-късно е смятан и за целител от алкохолизъм. Храмът притежава като ценна реликва и мощите на св. мъченици Назарий и Панкратий, на св. мъченик Викентий, св. блажени Йероним и св. Ефтимия Всехвална, св.  вмчк. Пантелеймон, светителите Димитрий Ростовски, на вселенският светилник и покровител на храма Йоан Златоуст, св. вмчк. Теодор Тирон и на други светии и мъченици.

Християните бяха  взели  любимите си икони от вкъщи и ги носеха  високо издигнати, а църковнослужителите – клисарите и иподяконите (четците и певците) носеха тържествено църковните знамена –  св. хоругви.  Дежурният свещеник носеше  Светото Евангелие. Тържествената лития в чест на Тържеството на Православието премина по улиците край храма при постоянното кадене с кадилницата. Пяха се и подходящи за случая църковни песнопения, а камбаните тържествено  биеха и възвестяваха отново на целия свят коя е истинската вяра – Православната!

А неделя, първа от Великия пост, която светата Църква нарича Православна се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външните врагове – езичници и гонители, а по-късно – през четвърти, пети, шести, седми и осми векове над вътрешни врагове-еретици. Последните застрашават и опитват да изопачат Христовото учение. Църквата отбелязва на Православна неделя и надмогването на разколническите движения, които се домогват да я разделят,  отслабят и унищожат.

010

Празникът в Неделя Православна в централния шуменски храм „Свети Три Светители“

Неделя Православна е денят, в който  Църквата почита паметта на всички борци за победата и тържеството на единствената апостолска и отеческа вяра.  Празникът е учреден през 842 г. след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея и след Цариградския поместен събор през 840 година.

„Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него“.  За нас, българите, православната вяра е Откровение, завет и съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство. От духовните глъбини на Православието се разнесоха гласът на св. Йоан Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителният зов на преподобни Паисий Хилендарски. За нашата вяра Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки и Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин Габровски, св. Злата Мъгленска и много други пострадаха мъченически.

Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.

Прочуто е словото на Православна неделя на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев).  Той е участник в първата легия на Раковски, създател на българската художествена повест и драма, един от основателите на Българската академия на науките, пръв председател на Българския червен кръст, член на Учредителното, на Първото Велико и на ред обикновени народни събрания, министър на народното просвещение, министър-председател на България. В  своето забележително слово, произнесено на 14 февруари 1893 г. – светител Климент казва: „Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни, от това да не пазим и да не зачитаме вярата му… Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение… и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра – Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му най-яка основа на съществуването и преуспяването му; той му е враг и жесток враг“.

От Покръстването до днес българският народ има само православната си вяра и нейната институция – светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, като завет на бащите, морална опора и крепост на духа.

Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега православната си вяра и Православната си Църква като национални светини.
Ще бъде нещастие, ако не разбираме тяхното значение за това, което те са били, което са и могат да бъдат за народа ни и неговото бъдеще.
„Има Православие у нас, има български народ, няма Православие, няма български народ!“ – звучи предупредително и днес заветът на митрополит Климент Търновски /Васил Друмев/.

 Текстът подготви свещеник Васил Василев