Църковни братства

Църковни братства

Възникване и цел на църковните братства

Църковните братства са общини на вярващи‚ които се обединяват за осъществяването на някоя благочестива цел за благото на Църквата и обществото. Тяхното начало се отнася към първите времена на Църквата и те могат да се съотнесат с агапите (братски трапези) от първите векове на християнството‚ при които макар и да не съществували братства в сегашния им вид‚ все пак се забелязва обща дейност на мнозина в една посока за удовлетворение на общи нужди. С течение на времето тези общини се развивали и умножавали‚ особено при неблагоприятни за Църквата външни обстоятелства‚ когато на помощ на йерарсите се притичали вярващите за постигане на някакви църковни цели.

Братствата се различават от монашеството по следните особености:

  • у членовете на братството няма монашеско “общежитие”
  • при встъпване в братството не се изисква нито един от онези обети‚ които са необходими при встъпването в монашество
  • на всеки член от братството се позволява във всяко време да напусне общината‚ защото той не е свързан с някакви юридически условия при встъпването си в него
  • никакво принудително средство спрямо когото и да е от членовете на братството не може да се употреби‚ за да се накара той да изпълнява задълженията си‚ като член на тази община; последната обаче според смисъла на своя устав‚ има право да изключи всеки член на братството‚ ако той се провини за нещо.

Задачата на всяко братство е църковната цел‚ която то се стреми да осъществи чрез някое добро дело. Това добро дело може да бъде: помощ на бедни‚ грижа за болни ‚ съдействие за мисионерска проповед сред невярващи‚ религиозна просвета на обществото и т. н.‚ а в случай на нужда и защита на православната вяра от нападения. Такава защита на вярата се е проявявала винаги‚ когато православната църква е била заплашвана от някоя опасност и когато йерархията сама не е била достатъчно силна да противостои и надделее на враждебните нападения.

Юридически статут на църковните братства

Братствата могат да бъдат големи и малки‚ според задачата им‚ и съобразно тази задача те могат или да ограничат своята дейност само в определено място, или пък да я разпространяват в няколко места и страни. Братствата с мисионерска цел обхващат всички държави‚ където има непокръстени‚ които могат да се обърнат в християнството. Те могат да бъдат съставени само от миряни‚ но могат да бъдат и такива‚ в които да членуват както миряни, така и духовници.

Каквито и да са големината и състава на братството‚ то винаги се намира в непосредствена зависимост от надлежната централна църковна власт. Положението и правата на братството се излагат в особен устав‚ който се утвърждава от надлежната църковна власт. Епархийският епископ утвърждава лицата в управлението на братството. Под личната отговорност на епископа се позволява на едно братство да влезе в съюз с друго‚ преследващо същите цели‚ дори и то да се намира вън от границите на държавата. В този случай епископът е длъжен да уведоми гражданската власт.

За основаването на всяко братство трябва незабавно да се уведоми местната гражданска власт с точно отбелязване на целта и уредбата на братството. Ако братството не е добило някакви особени права от държавата и не е било одобрено от нея‚ то подлежи на общите държавни закони за дружествата‚ и по имуществени въпроси гражданската власт постъпва според нормите‚ които съществуват за всяка друга частна собственост.

Църковните братства в България

През 1938 г. в България е имало 770 братства с над 39 000 членове, обединени в Съюз на православните християнски братства. 2

Статутът на братствата се урежда от Устава на БПЦ‚ глава ІХ‚ член 88.

“Православно църковно право” от еп. Никодим Милаш; С‚ 1904 г.‚ стр. 655-658