Най-голямата енория на Бургас - две години на палатки

Най-голямата енория на Бургас – две години на палатки

IMG_0553

Катедралата „Свети Свети Кирил и Методий” в Бургас е най-старият и най-големият храм в Бургас и открай време увенчава със своето внушително присъствие центъра на града. Съществуваща малко повече от век тя е една от най-посещаваните туристически дестинации. Кръстена е на името на създателите на славянската азбука, а техният лик краси централния й вход. Така беше досега…

История

През 1874 г. на площада в Бургас имало малка дървена църквичка – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се опитали да отхвърлят гръцкото влияние в региона. Започнал да води църковни служби в собствената си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели дейността на поп Георги за опасна и го преместили в Айтос. Многократно викан на разпити относно революционните си идеи, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът починал. Бургазлии му отдали почит, наричайки улица с неговото име.
След Освобождението на общоградско събрание през 1894 г. се обсъждала възможността на мястото на малката църква да се построи нов голям храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 г. създаденото църковно настоятелство взело окончателно решение за строежа. Богослужебните предмети били пренесени в сградата на близкото училище “Княгиня Клементина” (днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”) , стаи от което временно щели да служат за молитвен дом.

IMG_0551[1]Автори на проекта са италианският архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др.
Рикардо Тоскани е дошъл вероятно през 1886 г. в Бургас.
Уменията на арх. Тоскани се проявяват при строежа на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни детайли.

IMG_0550[1]Групата е водена от арх. Рикардо Тоскани – човекът създал европейския облик на Бургас в началото на миналия век.  Негови творения са храм- паметникът “Кирил и Методий”, сградата на бившата Синагога- сега Художествената галерия “Петко Задгорски”, Етнографския музей, Историческия музей, Родевата къща, бившето кино “Христо Смирненски” , сградата на  бившия Радиоцентър, Данъчното  и още ред други постройки, частни и обществени.
Всъщност Тоскани е бил строителен инженер, а не архитект, но познанията му в областта на сградостроенето са били толкова енциклопедични, а амбицията му да създаде нещо, което да остане във времето – толкова голяма, че около него се е създал кръг от архитекти по онези години.  С Рикардо Тоскани са работили изтъкнатите български архитекти Карамалаков, Козаров, Майсторов, Славов, Станишев. Не всички са били родом от Бургас, но всеки един от тях е искал да остави името си в историята, създавайки за бъдните поколения наистина красиви неща. Строителството е било трудно, но за обществените сгради, като катедралния храм са откликвали всички бургаски жители.

Започнало събирането на средства за градежа на храма. Първите дарители, които се отзовали на инициативата, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни граждани: Йови Воденичаров, д-р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други. Парите, събирани от дарителите, били в златни турски лири. Строежът започнал през 1896 г. и в него взели участие най-добрите местни и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За изработката на колоните и украсата от камък в града специално били поканени италиански каменоделци.

IMG_0552Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени свещенически одежди, икони. Имало дарители, които изявявали желание да покрият разходите за изработка на определени части от църквата – южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства дошли и от Окръжната постоянна комисия, църковни приходи и държавен кредит.

Издигането на църквата станало с голямата помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов. Именно заради това и до днес традиционната награда, носеща неговото име, която Бургаската гражданска камара дава на хора, отдали сили и енергия за просперитета на града, се връчва в самия храм.

Храмът е строен като катедрална църква – трикорабна с централна аспида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. Вътрешността на катедралата се разделя от пет двойки носещи мраморни колони. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Уникалните стенописи са дело на известните български художници професорите Гюдженов и Кожухаров, стенописвали и църквата Св. Александър Невски в София. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво- зелен камък айтоски андезит. Три великолепни корниза обрамчват сградата отвън.

Иконостасът се състои от фриз от малки (апостолски) икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и архиерейският трон. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.
Сред множеството икони тук има две, считани за чудодейни. Едната е патронната икона- на св. св. Кирил и Методий. Според историята на храма тя оцеляла по чудо, след като дървената колона, на която била поставена, горяла цяла нощ. Другата икона е тази на света Богородица. Вярващи твърдят, че тя е излекувала много хора.
Църквата заема площ от близо 500 кв. м и представлява трикорабна базилика. За градежа й са използвани строителни материали като тухли, айтоски камък и мрамор. Тя има забележителна архитектура, която няма равна на себе си и рядко се среща в България.
Катедралният храм „Св. Св. Кирил и Методий” е открит на 11 май 1907 год.

През 1953 година беда връхлита катедралата. Тогава избухва пожар и това причинява вреди не само по самата сграда, но и по част от стенописите и иконите. Чак през 1993 година са започнати реставрационни дейности завършени през 2008 г.
Историята около подземен паркинг „Кирил и Методии“
Един бивш съперник за кметското място в Бургас през далечната 2007 г. в качеството си на изпълнителен директор на фирмата „Глобал технолоджи къмпани” АД внася проект за подземен паркинг  на площад „Св. св. Кирил и Методий“ на 15 юни 2007.
Говори се, че малко по-рано един друг общински съветник от СДС, чието име се свързва с едно радио и билбордовете в Бургас като съпричастен на „Глобал технолоджи къмпани“ участва в подписването на 30-годишната концесия с тогавашния кмет Йоан Костадинов.

Няма да е излишно да отбележим, че в началото на 2007 г. фирмата „Глобал технолоджи къмпани“ АД е собственост на един австриец и един германец с равни дялове съсобственост, но само четири месеца по-късно собственици са двама българи. Може би точно тук е заровено кучето…
Сагата с осъществяване на проекта е продължителна и минава през различни перипетии.
Спазвайки срока от 80 дни по договор с общината, бившият кандидат- кмет внася проект, който е разгледан и върнат за корекции. Боричканията за кметското кресло през 2007 г. водят до разконцентриране и пропуски в договорения срок, но и до реалното излизане от бизнеса на г-н Стойновски.
Едва през февруари 2008 г. новият изпълнителен директор на „Глобал технолоджи къмпани“ АД Петко Захариев депозира писмо, в което е заявено желание за реализация на проекта.
Още преди началото на реализацията на проекта за паркинг от едната страна на храма се е появила голяма пукнатина, но тя била укрепена. Тъй че светите отци много добре са знаели за опасностите… Новите поражения били забелязани в началото на декември 2011 г. Тогава свещениците  спешно алармирали общината,
Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански работници. Пред Тоскани (от ляво надясно) Димитър Бракалов, митрополит Гервасий, Константин Тинетеров и Сава Хаджидечев. Пред тях са насядали дечица и италиански работници.
била съставена комисия и наета фирмата, която да извърши укрепването. „Геостабил“ имала опит в укрепването на исторически паметници и  хидростроителството.

IMG_0555След появата на първите пукнатини по „Кирил и Методий“ в края на миналата година църквата бе укрепена с минипилоти, които стигат на дълбочина от 8 метра. Това обаче се оказва недостатъчно, от фирмата инвеститор казват, че ставало въпрос за обективен процес, тъй като навсякъде в Бургас на 5,5 м избиват подпочвени води, за да продължи работата, трябва да се изпомпват, а това водело до слягане на пластовете, но така стояха нещата в началото на 2012 г.
Огромна пукнатина минава през средата на храма, напукала се е и предната кула. Стенописите също са повредени, както и стълбището пред църквата. Пукнатината в средата на църквата я пресича почти цялата, това беше положението преди три месеца, което сега е още по-тежко.

Интересно е, че никой от свързаните с укрепването органи не се наема да каже дали изкопът за паркинга е причинил пукнатините. Не е тайна обаче, че църквата се укрепва с пари на инвеститора на паркинга, което свързва причината и следствието.
Черноморието, има своята геоложка специфика с високо ниво на подпочвени води, което усложнява извършването на изкопите и е предпоставка за проектантски решения за укрепване на сградата или специфичен вид фундиране и това едва ли не се е знаело от инвеститорите и строителите на паркинга.

Едва ли никой от тях не е чувал за подземни реки в Бургас, които според някои са четири и една от тях минава наблизо… Може би затова при строежа на сградата на общината е използван оловен котлован около основите, дежурните в Областна управа имат информация за подпочвените води под сградата и тяхното източване, а който си спомня строителството на хотел „България“, сградите около ул. “Марагидик“, както и ТЦ „Кирил и Методий“ знае за какво става дума – високи подпочвени води…

В публикацията е цитиран материал на бургаското издание „Под лупа”.

„Енориите“ благодари за предоставените снимки на отец Петър Василев.