Недостроената църква на равноапостолите

maket-cqrkvaИма едно място недалеч от София. Гара Елин Пелин. И един строител, който започва да гради Божия дом почти сам и заедно с това върви по пътя към вярата.

Колко често дарителите са безименни. Въпреки скромността им хората пишат имената им в сърцата си и разказват. Благодетелят на църквата на гара Елин Пелин вероятно има своя съкровена причина за положения труд. Неговият порив първо е промяната в собственото му сърце. Около него се променят близките му, приятелите му, познатите. И точно защото нашият живот все повече напуска добрите пътища на Бога, ще разкажем отново за този човек. Обръщането към Бога винаги е едно от най-големите чудеса.

Колко дълъг може да бъде пътят към храма? Откъде минава той и кой прави избора да го извърви? Как се променят тези, които са го поели? Има разкази за различни дарители. Те обикновено казват, че са направили това, към което са се чувствали привлечени. Изпълнили са дълга си. Този разказ е за вярата като личен път и личен избор.

2362На гара Елин Пелин повече от 60 години няма църква. През 30-те години на миналия век руски бегълци от Русия, които работят в комбинат „Изида“ построяват храм, посветен според едни сведения на свети Георги, според други – на свети архангел Михаил. Храмът е с интересна метална конструкция, осветен от архиепископ Серафим Соболев през 1923 г., зографисан, добре украсен. След септември 1944 г. той остава в землището на завода за фаянс „Изида”.
През 50-те години на ХХ век на новата власт хрумва, че може да „освободи място” за нов производствен цех, като го събори. Годината е 1952.

Хората идвали в с. гара Елин Пелин, за да работят от Вакарел, от по-далечни ихтимански села, раждали се и умирали без църква. Възрастните разказват, че са усещали липсата на храм през целия си живот. И сега в гара Елин Пелин починалите се изпращат от дома направо към гробищата, където дори няма параклис. Няколкото частни параклиса не могат да запълнят липсата на църква. Както казва един от местните художници, „нашето село е без душа“.

Гара Елин Пелин е на около 20 километра от покрайнините на София. Наоколо всички земи са планирани като индустриална зона в периферията на столицата и въпрос на време е пълното им усвояване и застрояване.

2357Инициативата за построяване на нова църква тук датира отпреди десет години. Така е на книга, мечтите са от много по-рано. В началото на 2000 г. арх. Цветана Разсолкова дарява проект за бъдещия църковен комплекс. Управляващият архиерей заедно със свещениците и настоятелите на бъдещата църква решават той да бъде посветен на царете-равноапостоли Константин и Елена. Между времето на първите християнски императори и нашето време има много общи неща. В избора на покровителите няма нищо случайно.

Започва одисеята на храма. Първоначално е закупен един терен, той е преотреден, но мястото не се оказва подходящо. Взаимоотношенията със собствениците на земята също забавят началото на проекта. Първата копка на бъдещата църква е направена на място, различно от терена на днешния строеж. Започнала втора процедура по отчуждаването на нов имот, общината отново го изкупила, отново се прави първа копка и строителството замръзва. Минават осем дълги години, докато през пролетта на 2009 г. един строител не решава да се заеме с голямата църква. Тогава той потърсил свещеник Иван Плещов от Елин Пелин и помолил за разрешение да се заеме със строителството на църквата. на гара Елин Пелин. Оттогава градежът започва да расте. Бъдещият църковен комплекс заема 3800 кв. м и има обща застроена площ от 450 м².

Храмът е пред покриване. Размерите му са внушителни. Ще попитате: защо толкова голяма църква? – Дали защото наскоро – през 2013 г. отминаха 1700 години от излизането на Медиоланския едикт на свети Константин? Годишнината поставя край на гоненията и преследванията на християните в тогавашния свят. В България тя мина незабелязано, без шум и внимание. В същото време древни християнски светини и хиляди християни загинаха в Сирия. А този храм е посветен на светите Константин и Елена – майка и син, равноапостоли, без които е трудно да си представим историята на християнството.

2350Сигурно затова е толкова голяма църквата, без да има прагматично обяснение, но …има промисъл в мащабността. Чудно или не, точно тук и точно сега трябва да се случи инициатива, която съвсем не е локална и провинциална. Църквата, посветена на светите равноапостолни царе Константин и Елена е най-голямата планирана храмова постройка, носеща тяхното име в България.

247601_578127555550995_1542739184_nНаблизо е София, древната Сердика, за която има сериозна научна хипотеза, че може би е родното място на света Елена. Недалеч е и квартал Младост, който още няма енорийски храм… и също започва да строи. Натрупани, тези обстоятелства нагнетяват тъга. Тя е подсилена от нерадостната гледка на недостроения храм.

От четири години строежът зее непокрит, защото настъпи строителна и финансова криза, а нови дарители не се появиха. Скептицизмът расте, оправданията защо не може да се довърши храма са повече от отговорите на въпроса защо трябва да го има.

Дотук църквата е изградена с ентусиазма на един дарител и неколцина помагачи. Сигурно сърцата ще трепнат при вида на нова светиня в руини…
Дарителската сметка на бъдещия църковен комплекс е:
BG87UNCR9660502 5960800, BIC : UNCRBGSF
Храм „Св. св равноапостолни Константин и Елена“.