Защо „Енориите”?

Енорията е обхващала преди целия живот на общината или селището от първите християнски векове. Храмът бил център и изходна точка за дейността на християните – земеделци, занаятчийски еснафи, различни обществени прослойки, които имали своите светци-покровители.

Енорията поддържала духовния живот, насочвала духовната борба, водела към покаяние и солидарност особено през Великия пост, Пасха и големите празници в годишния богослужебен кръг. Светата Евхаристия и храмът били в основата и началото на всички обществени събития. Трудът на село (оран, сеитба, жътва, събиране на реколтата), подпомагането в земеделието на онези, които имали нужда, образованието –  по принцип свещеникът бил и учител, индивидуалните събития, които се превръщали в обществени (раждане, кръщение, брак, погребение). Честването на светците, панаирите-пазари и преди всичко или по-скоро във всичко това видно място заемал  свещеникът, който бил духовен отец, приятел, брат, съветник, помощник.

Формално изложено енория от гръцки ενορία, e районът, обслужван от енорийския свещеник. Този район има за свой център енорийската църква, която има средищно положение за посетителите си. Възникнали още през Античността, енориите се използват в организационната структура на всички традиционни направления.

Енорията днес се връща към духовната си същност. Съвременната православна енория може да събере в себе си християни, които не живеят в района на църквата, която посещават.

Енорийският живот се развива като общение и общност в Христос.