Поклонническо пътуване до Соколския манастир

Поклонническо пътуване до Соколския манастир

На 25 юли 2013 г. се проведе поклонническо пътуване до манастира „Свето Успение Богородично“ (наричан още Габровско-Соколски манастир) и Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ за студентите на ПБФ към ВТУ и пенсионери от Клуба на пенсионера „Филип Тотю Войвода“ от Горна Оряховица. Пътуването беше организирано от Православния център „Проф. Тотю Коев“ към Богословския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и финансово подкрепено от фондация Покров Богородичен.

Събитието е част от практическите дейности, свързани с учебния процес на студентите на ПБФ. Поклонниците посетиха Соколския манастир „Успение Богородично“ и бяха приети с радост и монашеско гостоприемство от страна на монахиня Пелагия, бивша възпитаничка на Православния богословски факултет в Търново.
Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния голям храм.
Самата църква е красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор – забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наоса на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, което по-късно се превръща в образователен център, където учителствува и Неофит Бозвели.
Соколският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намирал подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.

След разходката из манастира отец Зоран проведе кратка беседа за Светата Литургия и участието на народа Божий в нея, пред всечената в скалата олтарна абсида – една от забележителностите на манастира. Малко по-късно поклонниците бяха поканени в трапезарията за кратък отдих, където бяха изненадани от любезните домакини със скромна почерпка от чай и кафе. След като се насладиха на уюта на този духовен център, поклонниците посетиха и архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“, който се намира в близост до манастира – забележително място, съхранило българското занаятчийство и традиции през вековете до наши дни.
В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
След кратка почивка за обяд групата поклонници отпътува към Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. Там йеродякон Онуфрий разказа историята на манастира и припомни на поклонниците за неговото изключително духовно и историческо значение.
Манастирът „Св. Архангел Михаил“ е основан през Втората българска държава – началото на XII век в местността Църквището – в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух и вяра.
На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена малката, вкопана в земята църква „Св. Архангел Михаил“. Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква „Успение на Пресвета Богородица“ е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков.
Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871 г. – и от Васил Левски. През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква „Успение Богородично“ е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.
Поклонниците посетиха и музея, който се намира в едното крило на манастира. Там беше проведена беседа от екскурзовода, който разясни историята на музейните експонати. Поклонниците научиха много интересна информация и останаха изключително удовлетворени от цялото пътуване. По пътя хората пяха песни, рецитираха стихотворения на патриарха на българската литература Иван Вазов. Поклонническото пътуване само по себе си отразява не само фундаменталната реалност на църквата като народ Божий, потеглил на път в поклонничеството на живота, но така също реалността на човечеството по неговия път към тайнственото място някъде отвъд. Това мистично място може да се почувства силно именно по време на поклонничеството.
Истинското поклонничество е изобилно благословение за хората и народите, когато се превръща в отговор на възвишения призив: „Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евр. 12:14).