Света Мария Египетска и нейната неделя

20120624_0040Проповед на отец Николай Петков, енорийски свещеник в храм „Свети пророк Илия”, кв. Дивдядово, Шумен

Честно казано, все още се колебая къде трябва да падне акцента в този текст – дали върху света Мария Египетска или върху Петата неделя от Великия пост.

Може би затова в объркаността си и в дискретно-неистовия смут на душата, която трябва да говори за претворяващата сила на Поста, и аз, като един от поетите на съветските народи, ще трябва да призная, че света Мария и точно тази – петата неделя от Великия пост – са свързани като братя-близнаци, така че – говорим ли за единия – разбираме другия. Нещо повече! Подобна аналогия изисква да признаем и наличието на още един Реализъм – Мистическия. И че неговата съвършена христоматия – Образецът за образцовост, е Постният триод.

В него са, както би признал Горки, нашите университети. И от тази гледна точка – да се говори за света Мария Египетска и за петата неделя от Великия пост, е леко и приятно. Просто отваряш службата и статията сама се пише. Умно, мъдро и красиво!!!

Преди години, следвайки този алгоритъм, започнах да пиша за света Мария Египетска и неусетно се озовах в Йордания. Искаше ми се така като пръстите разлистват страниците с канони и тропари, кондаци и икоси, така да разлистят и пясъка, по който са стъпвали Мойсей и Иисус Навин, Соломон и Савската царица, света Мария Египетска и нейния житиеписец – старецът Зосима… Искаше ми се още да проверя дали е възможно да плувам по талвега на река Йордан, между калашниците на израелските и йордански гранични служби.

medianaИ кацнах там. Първо в Аман, а после – там, между Мадаба и Ал-Азраа. Дали защото бях в расо, дреха, която от хилядолетие бедуините не бяха виждали, дали защото пустинята учи на гостоприемство, а може би просто очакваха някой динар или долар като награда за разказа си, но тези дребни, сякаш изпечени от слънцето хорица, бяха невероятно словохотливи. И странно защо, първото нещо, което ми показаха, бе мястото, където преди около хилядолетие и половина умрял последният лъв. Малко преди смъртта си изкопал с лапи гроб за някаква християнка. После сам заровил тялото и легнал да го пази. Заспал и оттогава никой не е виждал жив лъв по тези земи. Но виж, нарисувани лъвове имало под път и над път. Особено по подовите мозайки на древните църкви.

И най-вече в Мадаба, където била най-древната запазена карта на Светите земи. Там лъвът бил така издължен, че ужасно приличал на река Йордан, след Големия разлив. Заради езиковата бариера ми беше трудно да разбера що за разлив бил този – Големият. Не разбрах и как така се е случило, че дивият звяр легнал перпендикулярно на реката, с муцуна, обърната към  “Извора на козлето – Ен Геди”, точно натам, където някога се криел божествения цар – Давид. А сърцето – потопено в същите онези води, които някога, преди много години, измили проказата на Нееман, главния военачалник на сирийския цар Венадад…

maryzosima1Казват – точно Там, където Синът Человечески приел кръщение. И рисуваше бедуинът върху пясъка как кръстът завършвал с опашката на лъва, точно там, където някоя си Мария се каела за греховете си. Освен останки от стара византийска базилика, на пясъка нямаше нищо. Може би усетил моето леко разочарование, бедуинът се усмихна и продължи: не знам дали е вярно, но тук старците казват, че покаянието изчиства всичко. Затова тази жена няма не само гроб, но и тяло. Още докато била жива, плътта ù, преди олекнала от греха, в края на дните ù, станала още по-лека. Някакъв странен и дотогава невиждан кръг се затворил в себе си. Как се случило това ли? Не знам… Дали се е уподобила на силно отровните пустинни змии, които захапвайки опашките си, изчезват, или на снежна река, която тече от върховете на Синайската планина, но онова видимо, човешко тяло буквално се изпарило. Уж вървяла жената, а не стъпвала в пясъка… Уж знаела само греха си, а всички тайни се разкривали пред очите ù – като на Книга…. След това Хамид, така се казваше бедиунът замълча. Явно търсеше някаква дума. Двайсетина секунда по-късно плесна с ръце, разсмя си попита:

         Атон?

  Не, не ставаше дума за нашата църковна светиня – Света гора. 

Просто на неговия език това беше думата за магаре. Искаше да ме попита има ли по нашите земи магарета. Мълчаливо кимнах. След това обясни, че и аз като сириеца Нееман, трябвало да взема оттам слама за две магарета. За две родни магарета слама, която трябва да разделя справедливо, когато се прибера там, вкъщи. Пошегувах се, като отговорих, че на летището в Аман, като нищо ще вземат тази трева за някакъв тайнствен опиат и ще ме арестуват. “Да, не е невъзможно”, съгласи си той. И ми подари чай от лимонова трева и египетска ябълка. Ей така, като ми дойдат магарета на гости, на ги угостя с чай и да им разкажа, че съм имал познат, който познавал една жена, която нямала тяло….