Стара история на храм „Св. Димитър“ в кв. Етъра

Копие от IMG_2476До 1867 година в Етърската енория не е имало нито църква, нито параклис. Населението се черкувало в близкия „Соколски манастир”, в град Габрово и в село Нова Махала.

През 1864 година на 6 декември в село Етъра, по инициативата на някои селски първенци, а именно: Йосиф Ефтимов, Начо Ефтимов, Колю Атанасов, Рачо даскала и Петър Бавулов събрали един празничен ден селяните и решили да се построи църква в село Етъра, като по-голямо село и като център на енорията.

За място, където да се построи църквата, избрали къщата и двора на баба Йосевица Семовата – на име Велика.

Тъкмо по това време брата на мъжа и Семо Радолинов я съдел за да и отнеме къщата и двора като бездетна вдовица, нямаща право на наследство. Селските първенци използвали момента, като я помолили да подари къщата и дворното място за да построят на него храмът. Тя без колебание  послушала съвета и направила нужното. Къщата съборили, а на баба Йосефица направили нова. После в нея заживял Койчо Шипченчето.

Разрешение от турските власти може би е имало, но такъв документ не е намерен, по причина на обира на църквата през 1876 година, 10 юли, от турци башибозуци, предизвикан от местните комити.

За постройката започнали за събират пари. Всеки един от горните инициатори дал по 1000 гроша, а от другите селяни, които били по-бедни, събрали по 100 гроша.

02_15Камъните, дърветата и пясъка били доставени от самите селяни на тлака /безплатно/. Разправят, че когато се почнал строежът, жените и децата в полите си носели пясък от реката. Празничен ден Дойно Аврамов /прочут цигулар през това време/ изпъждал жените и децата с камшик от къщи, и като се съберели на мегдана, той ги повеждал с цигулката си към реката, свирейки и пеейки пред тях.

Големите камъни за зидовете били вадени в дола над село Болта, Бичкинска община, Габровско. Превоза бил пак безплатен с биволи и волове.

Варта за постройката на църквата горили в местността „Бойчовица” и „Седлото”, където има варовите скали. За гориво на варениците използвали една гора  пак на баба Йосефица.

Църквата била почната през пролетта на 1865 година. Баба Йосефица подарила при започването 1600 гроша.

Майсторът на църквата бил прочутият уста Генчо от Трявна, който по това време строи и църквата „Успение Богородично” в гр. Габрово. Етърци са ходили неведнъж да оглеждат строежа на новата габровска църква и са искали от прочутия вече майстор да им построи подобна по-малка. Уста Генчо приема предложението им. Събраните средства едва стигнали да се докарат зидовете до прозорците. Строежът трябвало да се спре за известно време докато се набавят необходимите средства за завършването му. И пак баба Йосефица подарява  още1500 гроша, това, като че насърчило селяните и те станали по-щедри.

Снимките са от архива на проф Разум Андрейчин  Църквата в сЕтър 40 те години на ХХ вСъбрани били помощи и от разни села и градове из Търновска епархия. Имената на последните места записани в църковната кондика са следните: гр. Трявна, с. Шипка, гр. Дряново, с. Генчевци, с. Негенци, с. Тодоровци, с. Кряковци, с. Балани, гр. Търново, гр. Габрово, гр. Севлиево, гр. Казанлък, девическият манастир в същия град, с. Дебелец, с. Килифарево, с. Енина, с. Хаеа, с. Желтеш, с. Нова Махала, с. Стоманеци, с. Богданчовци, с. Лютаците, с. Хърсово, с. Долни Чифлик, с. Яса-баш, с. Топлеш, с. Кара-Арнауди, с. Бичкиня и др.

С подаръците събрани от горе посочените села и градове доизкарали църквата…  Клепалото /дъска стоманена 2 м. дълга, 12 см. широка и 3 см. дебела/ било подарено от Шипченската църква.  Средният голям полиелей, а така също и двата железни светилника пред иконостаса  били подарени пак от щедрата баба Йосефица, Южният по-малък полиелей, бил подарен от дядо Йосю Ефтимов. Северният полиелей е купен от неизвестен дарител. Първото напрестолно евангелие било подарено на 6 декември 1866 година от някой си Иван Андреев, неизвестно от къде.  И така, църквата в продължение на две години, през месец ноември 1866 година била довършена, горе долу. Населението настоявало, щото освещаването да стане в най-скоро време, понеже не им било възможно да ходят в другите църкви.

Два правоъгълника, кръстовидно пресечени, бележат основите му. Вътрешните му размери са: дължина – 14 м., ширина – 9 м.. Добре осветен, храмът прави отрадно впечатление отвътре с арки, които разделят тавана на три сводести пояси, от които средният е най-висок. На неговия свод от четирите страни стоят образите на четиримата евангелисти, а горе в центъра – Бог Саваот. Тия образи са дело на поп Павел и сина му Николай, които току що са били привършили стенописите на храма при Соколския манастир. Иконостасът носи белезите на Тревненската иконописна школа, макар, че не е изключено иконите по него да са също дело на поп Павел и неговия син. Иконите са разположени в три яруса, като най-горният е увенчан отгоре дъгообразно към горния свод с едно огромно резбено око, символизиращо Божието всезнание, чиято зеница пламти в позлатата на слънцето – извор на живота и светлината и символ на Бога, Който е светлината на света.

Иконостасът е изработен от дядо Данаил Арнаутина, роден неизвестно къде, който, макар и непретенциозен в техническо изпълнение, ярко изявява един дълбоко религиозно-идеен замисъл, отразяващ Божиите свойства.

Копие от ostefan485В западната част има балкон, чийто вълнообразен парапет създава приятен ефект и допринася много за вътрешното хармонично оформление на храма.

Такова освещаване на новия храм станало на 3 февруари 1867 година от  Дядо Иларион Макариополски. Храмът бил посветен на свети  великомъченик Димитър Миротечивий– Солунски чудотворец. /Понеже Иларион Макариополски е избран за Търновски митрополит чак на 25 май 1872 г., има второ мнение, че освещаването на етърската църква става по времето на освещаването и на габровската „Успение Богородично” през декември 1872 г., когато новоизбраният владика Иларион остава в Габрово цяла седмица./         Настоятелите  при новопостроения храм били избрани с вишегласие от населението, както следва: Колю Атанасов, Христо Петков, Йосю Пенчев и Христо Бавулов всички от Етъра.

При смъртния си част баба Йосефица Семовата подарила на църквата още 1500 гроша, която сума лично дала на новоизбраното настоятелство. Тия пари баба Йосефица наследила от мъжа си, прочут и богат търговец на него време.

Потирът, дискосът и лъжичката били подарени от баба хаджийка Мария поклонница, от Етъра.  Другите утвари били доставени на църковни разписки. Всички суми църковното настоятелство употребявало за нуждите на храма.

След освещаването на църквата тук са идвали търновски гръцки владици, но кои именно не може да се определи. В кондиката такива случаи няма отбелязани, а живите старци не си спомнят имената им. Някои от тези владици служели в църквата и изнасяли проповеди.

Църквата била посещавана от дядо Иларион Макариополски, дядо Климент и дядо Антим, но те само минавали на път за габровския „Соколски Манастир”.

На първо време, по покана на настоятелството в църквата идвал да служи поп Христо от Габрово, но само на най-големите празници, докато енорията си избрала каноничен свещеник. Първият такъв бил Марин Христов Мирчев от с. Шипка, роден на 17 март 1838 г. Образование домашно. Бил е учител 8 години в с. Етъра, където е бил одобрен за свещеник. Ръкоположен в град Търново на 8 февруари 1867 г. от някой си гръцки владика Григорий. От тази дата до 1906 година, 2 февруари, близо 39 години непрекъснато служил в с. Етъра. През всичкото време служил примерно, отличавал се с бодър дух и не допуснал в енорията никакви секти.

Друг свещеник – като съслужител /другар/ на свещеник Марин Христов е бил Стефан Колев Кацаров, от с. Етъра, роден през 1852 година. Образование – домашно. Учителствал неизвестно къде и колко години. Избран и ръкоположен за свещеник на етърска енория през 1870 г. срядопостната сряда, от Дядо Иларион Макариополски. Служел до 1896 година, 17 януари.

Трети свещеник, временно завеждащ енорията бил Стефан Н. Янков от Габрово, роден на 14 януари 1870 година. Образование – основно. Ръкоположен е на 10.09.1897 г. в гр. Търново от Дядо Климент (Друмев). По искане на етърското население, направено с протокол №1 от 20 февруари 1905 г. започнал служение там. Така той завеждал временно енорията от 5 март 1905 г. до 3 ноември 1913 г. Свещенодействал е 7 години. Бил много разсеян. На великден през 1910 година, по време на службата, по невнимание запалил престола и изгорил: антиминса, плащаницата, св. евангелие и други работи по престола.

Следва продължение…

Протойерей Стефан Стефанов, Габрово