Съборна църква на Казанлъшкия девически манастир „Св. Богородица“

Манастирът е възникнал през 1864 – 1866 г. с активна помощ от страна на Руската църква. Освободителната война нанася поражения на сградите му, които след Освобождението са поправени и разширени.
Църквата датира от 1864 г. Тя е триконхална, с централен голям купол. Първоначално е била без преддверие и по-късно прибавеното преддверие изобщо не участва в общата композиция на сградата. Куполът е скрит под многостенен тамбур и не се изявява достатъчно във външния обем.
Вътрешното пространство е много умело решено. Слепият купол прелива в засводяванията на конхите, а осветлението е насочено от прозорците на двете конхи нагоре към купола.
Според устни предания майсторите строители били от Дебър.
Стенописи покриват стените. Те са дело на художника Петко Илиев от Казанлък и представляват копия от картини на италиански и немски художници.
В църквата има пищен дърворезбен иконостас, донесен от Русия.
След Освобождението е построена висока камбанария.

Архитектурно заснемане   П. Бербенлиев.
Литература: 29, 67, 211, 359, 505.