Църква „Преображение Господне“ – Преображенски манастир

Съборен храм на Преображенския манастир край Велико Търново.Манастирът е основан около 1360 г. от втората съпруга на цар Иван Александър – Сара и сина и Иван Шишман. По-късно след свличане на терена той е преместен и на сегашното място е от 1825 г.
Строежът на съборната църква е започнат през 20-те години на ХІХ в. от майстор Димитър Софиянлията и е завършен от първомайстор Никола Фичев след смъртта на майстор Димитър, обесен като въстаник.
Църковната сграда е триконхална, като апсидата е малко по-широка от страничните конхи. Тя има почти квадратен притвор, към който по-късно от запад е прибавен втори притвор.
Храмът „Преображение Господне“ е изписан от Захари Зограф 14 години по-късно. Тук се намира един от неговите прочути автопортрети, а също така и „Колелото на живота“. Вероятно на Захари Зограф принадлежат и стенописите във втория   външния притвор. Зографът изписва църквата и отвън с декоративна живопис, комбинация от архитектурни и флорални мотиви. Това, както и раздвижените покриви над наоса и слепият купол, придава извънредно живописен вид на църковната сграда.
Наосът, над който се издига сляп купол, е отделен от олтарното пространство с дърворезбен иконостас позлатен и украсен с медальони в долните табли, запълнени с живопис. Характерна е високата венчилка-корона, която изпълва цялата височина на вътрешното пространство. Майсторите са от Тревненската школа; над вратата има надпис Ангел Петрович. Някои изследователи приписват иконостаса на майстор Никола Фичев.

Архитектурно заснемане   Ст. Матеев.
Литература:39, 67, 118, 211, 267, 271, 359, 462,711,730,732,744.