Църква „Св. Троица“ – съборен храм на манастира „Варовитец“ край Етрополе

Манастирът „Св. Троица“ е основан вероятно още през Средновековието. В ХV в. той става едно от активните просветни огнища по българските земи.
Съборният храм е построен на мястото на стара църква, разрушена в края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. Днес съществуващата църква датира от 1858 г. Неин строител е първомайстор Иван Боянин от Брацигово. Участвали са и майстори от Пирдоп.
Църквата е своеобразен вариант на риломанастирската църква. Тя е комбинация от две петкуполни ядра, като по средната ос на наоса се подреждат три големи купола. В двата параклиса северен и южен, има отделни олтари и над тях се издигат също два високи купола. Централният купол се намира на пресечницата между надлъжната и напречната ос, маркирана от две малки конхи-певници. Всички полета в ъглите на така образуваните кръстокуполни пространства са покрити със слепи куполи. Отвън църквата е имала
П-образна открита нартика, която днес не съществува.
Масивната каменна зидария е изпълнена особено грижливо. Също така добре са изпълнени сложните покрития над наоса. Куполите са върху високи многостенни барабани.
На места по фасадите има каменни релефи.
Църквата не е украсена със стенописи.
Иконостасът е столарски с резба по венчилката и царските двери и датира от ХІХ в.
През 1907 г. църквата е била украсена с декоративна живопис и интериорът е бил подновен.

Архитектурно заснемане   Ст. Пенков.
Литература: 314, 359, 433, 505,732.